Блажени седем минути :)))))))))))))))))))

Най-хубавите!
Чу

Обезумително, ЧУ! :-)

И аз изгубих ум и дум! :-)))
Чу

Седем минути, които осмислят целия ден:) Поздрави, Капитане!

Да, zemela, и стигат за цял живот!
Чу

Боже, акъла ми взе! -
слез - и душата вземи ми.

nalia

И това ще стане някой ден, Налия...
Чу

Е, това е вече любовна лирика. От първия до последния стих - уж 24 реда, а то - цели 24 часа (така ги схващам). Никакви 7 минути. Ти си дълбоко влюбен в съществото й, сякаш не е от плът и кръв, а събрала цялата природа.
"Вдигнала тежки коси –
снопи из летни пшеници"
Това описание е достатъчно да си представя лъчезарното й личице, тънката бяла шия, надигащите се заедно с дишането момински гърди, надолу - тънкоствола, но здраво сложена, за да издържи снопите тежки коси и твоята пламенна любов. Спирам, Валери, да не я изревнуваш заради мен. Аз съм вече един стааар естет, който може само да се радва на твоята сполука. А тука - нощем аз си гушкам моята Дормира - щерката на бог Морфей. Болежът в рамото не спира, но сърцето го забравя и песничка й пей. Уви, че като теб не мога. Ерато, знам, е твърде строга. Ако я видиш в картината на Саймън Вует, ще разбереш защо не всеки може да прави с нея дует.
Поздравления!
П и е р, потъващ самотен в дебрите тъмни на своята проза...

Мъжът до някое време, Пиер, е царствен, след това става царствен и в размишленията си!
Стига да е живял божествено като теб! :-)))
Благодаря.
Чу