Спомням си преди година се върнах в Пловдив и изпитах желание да изпия едно кафе на бострото срещу хотел "България" (умишлено не казвам до кино "Балкан" защото киното не съществува). Срешнах колега, с който се заприказвахме за стари наши спомени..От някъде се появи негов познат и реши да се присъедини към нашата приказка... От дума на дума стана ясно, че се връща от уроци по англииски.До тук всичко беше добре, но когато с въодушевление започна да ни обеснява за фантастичната оферта която му предложили: Да замине за Америка с група да работят по строителството.Единственното условие било да знае езика и да може да кове пирони....Останах полузяпнал, защото знаех, че там дори прохождащите деца знаят англииски а тези които са обучени да работят по строителството коват по пет пирона наведнъж.Ще ме питате как става това...Много просто на теория. Пъхат лявата ръка в торба с пирони, която виси на кръста им и като я извадят пет пирона са подредани между пръстите и започваш да махаш....Но в съштото време трябва и да се държиш, защото ако си на покрива черната хартия се хлъзга и лесно можеш да се приземиш за секунди. Забравих да спомена, че младежа беше завършил току що хранително-вкусовия техникум.Тънките му пръсчета от ученическия чин нежно стискаха учебника.Единственно което си помислих наум и изкенно му го пожелах е ако се видим някои път да е здрав и с запазени пръсти. Искашемисе да му извикам, че ще държи по-добре черпака в кухнята отколкото чука на покрива.
                                                                        От тогава не съм го виждал...сигурно милее за Пловдив.