Преди години, непосредственно до ВМИ-то имаше малка кръчмичка, известна с великолепната скара и различните мезета.Любителите на тези изкушения я наричаха кодирано “Операта”.Често екипите, които работеха до късно отскачаха да хапнат нещо вкусно след тежък работен ден.
В една понеделнична утрин, по време на Главна визитация в една от вътрешните клиники, лекуващите лекари рапортуваха за хода на лечението на клиничните случаи пред главния асистент, до леглата на всеки болен. Професорът, следеше в болничния лист назначенията от предишния ден. В момента, когато трябваше да минат на другия случай, през отворената врата от коридора се чу шепнеш глас, питащ:
- къде е доктор П....
санитарката, която стоеше чинно до манипулационната отговори шепнишком:
- Ще Ви чака в операта
Професорът повдигна поглед над очилата и взирайки се в главния асистент, мудно, но учудено “избоботи”:
- Каква опера...нали представленията са вечер ?
Главния асистент, свали поглед от резултатите от кръвните изследвания на следващия пациент и хладнокръвно отговори:
- Да, но днес имат сутришна репитиция...
Малко от присъстващите разбраха за какво ставаше въпрос.