Беше късен следобед, седях на пейкака срещу клетката с горилите в зоопарка.Следобедната ленивост беше обхванала всички живи твари в паярка.

   Стария Бабун, явно стоящ начело на семейната ерархия се беше излегнал на един от клоновете на дървото в клетката, подпрян на ствола и линиво премижаваше.Женската маймуна седеше до него и упорито се пощеше. Малко маймунче се движеше хаотично в предната част на клетката, търсейки да се раиграе с нещо.При всяко потропване на пясъка по решетката, стария отваряше едното око и след малко отново заспиваше.Майката не обръщаше внимание и вдадена в своето занимание, беше обърнала гръб на Бабуна и не забелязваше неговите реакции.Както всичко беше утихнало изведнъж се появи лек вятър, които заедно с няколко пожълтели листа вкара в клетката наилонова торбичка. Малкия скочи и във въздуха хвана торбичката .След минутно разглеждане започна да я мачка и да я подхвърля, създавайки монотонен шум.Майката не обръщаше внимание, заета със себе си.Бабуна беше отворил и двете си очи и учуден гледаше движенията на малкия.След няколко минутно наблюдение се обърна с гръб и продължи да дреме.За малко настана тишина.Малкият беше решил да се катери по мрежата и заедно с торбичката да скача на земята. Явно това преля чашата.Бабуна без да се обръща се протегна и плясна майката по врата и тя с тътен се приземи.Без да се огледа тя се засили и с писък започна да налага палавника. Бях сигурен, че всеки знаеше за какво става въпрос.