За  юнашкия  легион  ІІчаст.

                                         (Извадки от “История на юнашкия легион”)

      “ На 23 октомври още в 7часа сутринта, при хубаво време, юнашкия легион се строи пред съюзното помещение, където посрещна знамето на легиона – съюзното знаме беше носено от избрания знаменосец юнакът Иван Николов от Варна и адютанти юнаците Христо Василев и Сотир Ганев, с обещание и вяра в себе си, да върнат знамето с победни лаври.Легионът след обща снимка, тръгна за бойното поле, изпратен радосно от хилядно гражданство до Орловия мост.”

   “С пренощувания в с.Долни Пасарел и гр.Самоков и с денонощен ход след това, при снежно, студено и дъждовно време, легиона, прекалено изморен и с изпокъсани цървули, пристигна в Сараньово на 26 октомври вечерта.Натоварен не четери конски вагона легиона пристигна на 28 октомври в Златни-дол, където юнаците биват снабдени с малинхерови пушки и с по 150 патрона.Това зарадва и ободри младите легионери.”

   “На 30 октомври легионът е в гр.Хасково.Тук положи войнишка клетва и на 1 ноември тръгна към бойната линия.На 2 ноември легионът премина границата и пристигна в освободения по-рано гр.Кърджали. След двудневно обучение по стрелба и хвърляне на гранати, показано от юнака капитан Боян Кършовски, цялата бригада, рано на 4 ноември тръгна към боевата линия да смени тиловаците, които от няколко дни с големи жертви, едва смогват да задържат натиска на турците.”

    “Предстоеше сериозен бой.Легиона беше определен за дружинна поддръжка. Боят започна рано на 5 ноември сутринта.Турците бяха изтласкани зад Мастанли.При проливен дъжд и кал, настъплението продължи.На 6 ноември вечерта, легиона измокрен до кости стига до село Махмудларъ, където спират за да се изсушат и след кратка почивка продължават похода си, определен в боевата линия като охрана на артилерията.Тук легиона получава своето бойно кръщение.Турците забелязват настъплението на юнаците и откриват силен артилерийски огън, но без жертви.Взводовете заемат удобни позиции и боят започва с голямо ожесточение.Турската артилерия засилва огъня си за да принуди да замлъкнат нашите картечници и артелерия.Привечер легионът се хвърля в атака и с “Ура” заема височините.През ноща на 7 ноември турците отстъпват към Гюмюрджина.Между отличилите се части в боя е и юнашкия легион.На 8 ноември преследването на турците продължава и Гюмюрджина се предава.Сутринта на 9ноември легионът изморен и изкалян влиза в Гюмюрджина, където остава три дни на почивка.На 12 ноември легионът продължава своя поход и на 15 ноември, разгънат в боен ред настъпва и заема с.Мерхамле до р. Марица, където се е спрял отряда на Явер паша, и заема позиция.До сражение не се стига, защото самият Явер паша и отряда му се предават още при появата на легиона.”

    “До 18 ноември легионът остава на почивка в с.Кючюк Вакъвъ, след което, заедно с дружината продължават похода си при лошо дъждовно и кално време. На 22 ноември пристигат в Кешанъ, където предстояват до 12 декември за отмора, стягане на облеклото и обувките и възтановяване на силите.На 15 декември легионът престига в с.Панизо на Мраморно море, посрещнът от месното население с хляб и сол, където остава като брегова охрана до 20 януари 1913год.Тук скъсаното юнашко облекло на легионерите се сменя със войнишко”

   “На 21 януари легионът и всички дружини от бригадата настъпват към Такир- Дагъ и през Ишиклар и пред непроходимите блата на Кестамбул и Платана на 26 януари заемат позиция при с.Стерна.Турците са избутани в морето и от техните бойни кораби около Шар-кьой непрестанно през деня обстрелват сушата, а през ноща с прожектори осветяват цялата позиция до върхът Св. Илия

На следващия ден легионът се изтегля на позиция на връх Св.Илия и остава като охрана на артилерията командвана от поручик Радев.При студен вятър, пронизващ до кости, при мразовита мъгла с дебел скреж, сковал земята, легионът остава на връх Св.Илия до 30 януари.”

http://uk.youtube.com/watch?v=Ez_rdWUYd7M