Юнашкия легион в Балканската Освободителна Война прз 1912-1913г.

                                             (Извадки от “История на юнашкия легион”)

   “Юнашката организация е била и остава верен пазител на народните идеали. Това тя го доказва на дело през 1912г, при започването на освободителната война.”- С тези думи започва въведението за участието на Дружество Юнак

в Балканската война, поместено в юбилейния сборник на дружеството и продължава.

   “Зачестилите тревожни известия за кланета и изтъпления над българското население в Македония и Тракия не можеха да оставят равнодушна родолюбивата юнашка организация.Още на втория съюзен конгрес 1900г. (Състоял се в Пловдив) се взе решение:във случай на война с Турция да се образува от данъчните неподлежащи на военна служба юнаци и юноши “Юнашки доброволчески легион”.

   “ Общата мобилизация за освободителната война се обяви на 17 септем ври 1912г. Още на 18 септември управителния съвет на дружество “Юнак” бе свикан на заседание под претседателството на съюзния прдседател Христо Атанасов и взе решение да се организира доброволчески юнашки легион.

   За председател на легеона се определи юнака Михаил Антонов, а за секретар юнака Никола х. Колев, на който се възложи организирането на легиона.”

   “Въодушивлението беше голямо и образуването на доброволчески юнашки дружини започна в много градове и села: София,Варна,Русе,Търново,Ямбол, Севлиево,с.Килифарево,с.Чаир и др.”

     “За това родолюбиво и благородно дело бидоха уведомени телеграфно братските соколски организации:сръбска,хърватска,чешка и руска.

      Пръв отговори хърватския соколски съюз, след него чешкия и  много соколски дружини в разни градове с твърде похвални и ободрителни телеграми, подтикващи юнаците за извоюване свободата на българския народ. Твърде ободрителна и насърчителна телеграма се получи от украинските “сичовци”.”

      “През това време се организира и Макидоно-одринското опълчение с началник генерал Генев и началник-щаб майор Дървингов.По молба на съюза “Юнак”, юнашкия легион бе приет, като оделна бойна еденица към Македоно- одринското опълчение поради дълбокото уважение, което щабът петаеше към юнаците и с цил да се даде възможност да прославят своето организационно знаме, които те с достоинство направиха.(История на Макидоно-одринското опълчение,т.I стр.86)”

      “От щаба на Макидоно-одринското опълчение се получи нареждане на 7 октомври за събиране на юнаците доброволци в София. На 15 октомври те се събраха в юнашки униформи на брой около 250 човека.След медицински прегле числото им се намали на 205.Юнашкия легион образува една рота  с четери взвода. По решение на главатарите, командването се разпредели както следва: Луй Айер-ротен командир,Никола х. Колев-фетфебел,Славчо Кацаров- взводен на І взв.,Йосиф Буреш- взводен на ІІ взв.,Александър Димитров- взводен на ІІІ взв.,Васил Генев-взводен на ІV взв.Легионерите получиха пушки берданки, дадени по-рано за обучение на “Софийски юнак”.                       

     На 22 октомври легионерите получиха черни калпаци с зелени дъна и бронзови лъвчета, паласки, патрондаши, чувалчета за раници, тенекиини манерки и по четери чугунени баки на взвод за храна.Същият ден се получава заповед, че легионът става първа юнашка рота от 12-та Лозенградска дружина, с дружинен командир подпоручик Трифон Кунев и адютант юнакът Борис Руменов . Дружината се зачисли към  ІІІ-та бригада с командир подполковник Ал.Протогеров и адютант поручик Мановски. На 23 октомври –8 часа сутринта дружината трябваше да потегли на поход.Тази заповед се посрещна с голяма радост от всички легионери.”

      Народното опиянение е било на своя връх.Не случайно Трифон Кунев пише, че чувството по сила се е равнявало с това на опалченците поемащи Самарското знаме.

                                                                                Поклон пред всеотдайноста им.

                                                                                Те не са забравени......