За  юнашкия легион-ІІІ част.(Утвърждаване)

                                          (Извадки от “История на юнашкия легион”)

     “От 22 март до 22 април, легионът бе преместен във с.Стерна, под връх Св. Илия, за охрана на телефонната линия Стерна-Гьолучук.

      На 22 април дружината под командването на  майор Ангелов потегли на поход през Секела, Малгара и Булгар-кьой, посрещани нвсякъде радушно от българското население, пристигна на 24 април в Кешан.”

     “На парада, легеонът бе похвален от генерал Ковачев. На този ден ротния командир юнакът Айер, бе произведен в чин подпоручик. След това  през Ипсала и Фере, бригадата пристига на 28 април в Дедеагач, където се установява на бивак за два дни при хубаво и горещо време. Със заповед на дружината юнакът х.Колев бе произведен фетфебел, а взводните подофицери Буреш, Кацаров,Димитров и Генев- в чин старши подофицери.”

     “На 1 май легеонът е в Магери, където потопя юнашкото знаме в топлото Бяло море и на 3 май, заедно с цялата бригада е в Гюмюрджина. На парада на 3 май, пред строя бяха наградени с ордени за храброст  юнаците:

Айер,  Н.х.Колев,  Буреш,  Кацаров,  Димитров,  Генев,  Обрешков  и  Влахов.”

      “На 11 май се състоя голям парад на цялото Македоно-одринско опълчение, приет от генерал Генев, а на 12 май легионът, заедно с опълчениението замина с влак  за Демир-Хисар, където пристигна на 13 май.”

     “От Демир-Хисар легионът потегля през Рупелския проход за Петрич и покрай величестваната Беласица – за Струмица, където заварва сръбските войници.На 18 май легеонът е в Радовиш, а на 19 май в Щип, посрещнати от населението радостно до просълзяване и драговолно разквартирувано. Оттатък Брегалница, височините са заети от сърбите.По всичко личеше, че отношенията ни със сърбите не са добри. Сръбските войници избягваха срещи и разговори с нашите войници. На 22 май през ноща, под тревога цялата бригада се изстегли от града и се установи на близтите височини, където зае позиция.”

     “На 4 юни дружината се изтегли нагоре към с. Речение и се спря пред с.Качаник. Командир на юнашката рота стана подпоручик Трифон Кунев, а юнакът Айер-взводен командир на мястото на заболялия и останал в Гюмюрджина юнак Кацаров.Появи се холера със смъртни случаи, което влоши положението.За изолационна станция послужи една колиба до Черната скала.”

     “ На 16 юни вечерта, дружината получи заповед да замине нагоре по посока на Султан-тепе и да нощува в подножието на Маркова-стъпка. Сутринта на 17 юни легионът получи заповед да атакува и превземе височината Маркопва-стъпка.Легиона разгърна своите четери взвода, бързо преодоля поставените препятствия и с мощно “ура” превзе височината, като даде няколко жертви. Сраженията продължиха през целия ден, докато силния огън на нашата артилерия  предизвика паника в сръбските окопи.”

   “На 23 юни легиона се установи на бивак  в с. Драмча.Холерата отново бе в разгара си и юнашките редове редееха.Юнаците Айер, Буреш, Генев и др. Заболяха и излезнаха от строя.Останалите здрави юнаци се държаха героично.”

    “На 18 юли се съобщи, че има примирие и на 29 юли се съобщи, че мирът е подписан.Легионът остана още няколко дни на бивак при с.Бигла, като ариергард и на 2 август през Черната скала, потеглин за София.

      Легионът, заедно с Македоно-одринското опълчение, пристигна в София на 7 август. При влизането в града хиляден народ възторжено акламира легиона и опълчението и ги обсипа с цветя.На площад св. Неделя, всички дружини минаха пред Царя и бяха поздравени от него.”

         P.S.Целта на написаните о мен редове, беше да споделя с вас

               впечатлението ми за бойните успехи на тази малко известна бойна еденица, за която по-възрастните са забравили а по-младите не са чували.Защо имената на тези, които са залагали живота си по бойните полета са останали в забвение е въпрс, който остава открит.

                         Юнашкия легион преди  атака.                                  Паметника, който не съществува....