Да пътуваш във времето

           Съзнанието на хората така е устроено, че при всяко пътуване търсят да долавят разликите.Но тъй като всяко нещо си има хубавите и лошите страни, едни гледат хубавите а други виждат лошите.Тези неща са се случвали някога и подобни се случват сега.Важно е да разбереш в кое време си и какво можеш да очакваш от него.

     Луксът да долавяш епохата в която живееш означава  да си опознал, дори и част от миналото си, но да си в непрекъснат стремеж към самоусъваршенстване базирано на националното ти самочувствие, житейски опит и социална ориенти-раност.Интересно се получава у нас, заселиха се доста чужденци, които незави- симо вложенията които правят (имоти, къщи, парцели и др.) се държат “като гърмяни зайци” сред учудените погледи на нашенци.И като помислиш за какво има толкова да се ококорват, та нали ние като отидем там, “на тяхно”, бързо поемаме и се оправяме. Да ама по български, без да си го слагаме на сърце.

   Познавам семейство англичани, които се заселиха близко до нас преди година и половина. Ако ги поздравиш- те поздравяват, ако не- си подминават. Специално той самочувствие нула.Върви с наведена глава и ако го заговориш чувстваш, че го губиш в разговора. Преди месец ми се наложи да пътувам до Лондон.Съвсем неочаквано сршнах моя съсед.Разликата в държанието му беше не очевидна а очевадна. Сякъш не беше той, а друда, съвсем ралична личност. И говора и жестикулациите му бяха коренно различни.Пихме по халба бира и се разделихме с променено мнение един за друг.Докато чаках на летище “Хитроу” за се прбера до летище София (или до “двете ни летища”, както напоследък им казват) си мислех за двойственоста на характерите на хората, попаднали при различни условия. От много време имах съмнение, че природната интелигентност на хората е критерии за бързата им ориентаемост.Оказа се, че не е така.Явно ориентацията от добро към хубаво е по-приемлива, отколкото обратното.Тези пътувания във времето (не в часовото, не във финансовото а във социалното време) те карат да отрезвяваш и да си прпомняш основното правило: “Никога не сравнявай”.

       Колкото и да ти е хубаво навън, винаги нещо мъничко ще ти липсва.Това мъничко може да е родна стряха, приятели, роднини и куп други неща....

       Когато съм навън мен ми липсва Пловдив.........а на вас ?