Една слъчева утрин един от кардиналите повикал Леонардо ДаВинчи и му дал поръчка да нарисува “Тайната вечеря”.Художникът бил известен със схоластичноста при търсенето на прототипи на свойте образи.Месеци наред той прекарал в библиотеката на Ватикана, изучавайки образите и характерите на дванайсете апостоли.Последвали месеци на обикаляне из различни крища на страната за търсене на подходящите прототипи.Ненадейно в едно отдаличено село художникът съзрял двама овчари, които подхождали за образите на Петър и Палел.От съседната кошара излезло младо, русоляво момче, което приелякло погледа на Леонардо с невинноста на голобрадото му лице.Художникът повикал младежа и поискал да му позира за образа на Христос.Прибирайки се в атилието той пренесъл образите на тримата върху платното си.Заредили се дълги и мъчителни месеци и години на търсене и допълване на образите на останалите апостоли.Леонардо неколкократно получавал укорителни писма от Ватикана за забавянето на поръчката.Най-голямо затруднение се получило при търсенето на прототипа на Юда.Обикалял по различни затвори и каторги за да намери подходящи черти и изражения.При едно от поредните посещения в една от каторгите с доживотни затворници с углавни пристъплиния попаднал на един, който стоял и гледал безучастно в ъгъла на една килия.Извикъл го и поискал да му позира за образа на Юда.Затворника се съгласил, но когато Леонардо започнал да оформя първичните щтрихи каторжника проговорил:

-         Не ме ли помните маестро, аз преди десет години ви позирах за образа на Христос.

Може ли толкова необятна и непридведлива да е човешката психика замислил се художника.