Винаги съм се възхищавал на хората, умеещи да ценят това което са постигнали в своя житейски път.В повечето пъти сме недоволни от себе се и така страстно защитаваме тезата, че нищо не сме направили, че започваме сами да си вярваме.Не че някой ще дойде да ни убеждава в противното, но просто така – на нас да ни олекне. То пък ако си повярваме не само не ни олеква ами започва да ни тежи до изнемогване.
Само преди четери дни бях на юбилейна среща (малка абсулвенска вечер).
Повода...не 5, не 10 а цели 30 години от завършването на факултета. Организатори на срещата бяха Д-р.Женя Маслинкова и Д-р.Елена Костова. Събрахме се в приятно и уютно заведение (ресторанта на хотел “Глобус”) срещу спортото училише.Настроенията се меняха в три основни фази:-Радост,че се събираме, -Изтръпналост, че с някои не се познахме и Веселие след “запознанството”.Чувството беше неуписуемо – пяхме и танцувахме до малките часове. Прибрах се в къщи с лекота. Уверих се че имам приятели, колеги и познати из цяла България.(чувство, което преди срщата бях загубил)
Поставяйки записка с телефоните на част от участниците на срещата в библиотеката, от една книга изпадна снимка.Вдигайки я разпознах синът ми пред статуята на студента. Тогава той да е бил не повече от 7 години. Статуята се намира в Пенсилвания.И понеже ме беше впечатлила идеята на склуптура бях запечатал слабата фигура на детето, подпряна на статуята.(той не можеше и да подозира катво символизира тя) Правя аналогия или по-точно съпоставка на събитията от снимката и моята среща. След толкова промени през годините се затвърждава становището, че човек остарява по два начина – или като цървул или като стрдивариус.Зависи как самият той ще си го позволи.
Ще се опитам да покажа снимката за която говорих
Принстън Пенсилвания.-
Сега синът ми е дипломиран лекар.Не е важно на колко си а на колко се чувстваш.
С уважение към всички, които четът постинга.
Поздрави на цял Пловдив.
12.06.2008 16:22
Има хора, които цял живот си остават деца. Пожелавам ти го!
Благодаря!
Струва ми се, че това е, което крепи 80% от хората.
Хубаво е човек да е оптимист....
Поздрави