Годежен спомен от 1922г.
                                     гр. Пловдив

     Старите семейни снимки винаги са будили умиление и със своята избеляла повърхност са напомняли за съдбите на хората запечатъни в тях.За младия подпоручик и за неговата бъдеща съпруга би могло да се пише много, но когато се отнася за твоите прародители, единстенното което остава е уважение и поклон пред паметта им.
      Ако успеем ние да се радваме и ценим старите снимки ще предадем и на децата ни чувството за род и достоинство.Ако тях ги нямаше, ние също нямаше да сме това, което сме.
           Думите на жената от снимката бяха:"Обичай се, за да те обичат и другите"
    Понякога се питам - имаме ли време и знаем ли да се обичаме?
              
                      Годините са безпощадни, остават добрите дела и снимките.
                                                                       :-))

                                                     От Пловдив с любов...