Днес е задушница, или според нашата църква “черешова задушница”.Не съм от хората, познаващи църковните ритуали...Не успях да ги науча, обвинявейки времето, системата и динамиката на живот, в която се изграждах като комуникативен индивид.Но това няма никакво значение, просто на последък изпитвам желание да отдам заслужения почит към тези, които са ни създали и вече не са между нас.Днес е един от тези дни.Възприемам, че ежедневието така ни е завъртяло, че нямаме много време да се “суполевим” и “въздишаме” върху стари неща, но можем да смалим “денят на размисъл” на “минутка размисъл”. За тях и това ще е достатъчно.

      Старите снимки  ме  връщат към тези,  които някога са били  млади  и  енергични  но вече не са  между нас.

                     

                                            Юнашкия легион преди атака

    

                                            Снимка с поверения взвод

                     Школа за запасни офицери преди Първата Световна Война
                            
                           Паметник на загиналите (който вече не съществува)
                
                               Юбелейна збирка на оцелялите от войната.
        
                            Може би някой ще познае своите прадеди ?
                                                       Поклон.

                 

Мъртвите са живи, докато живите ги помнят! Не случайно народът ни е изрекъл тази мисъл...Взирам се в снимките - такива имаме и у дома - но кое ме впечатли физиката на тези млади хора, енергията, която струи от снимките и достолепието българско! Поклон българи!!

Тези хора го заслужаваха
и ще го имат.Старая се да го предам и на децата си.
Лека вечер.

Оставили са ни ЕДИН ЗАВЕТ!
Прекрасно възпоменание!