Гледам и слушам коментарите на нашите историци и преподаватели за големия брой слаби оценки на матурите по история тази година.Докато те тепърва ще анализират и ще изказват мнения, моето учудване нараства на степен –“има  хора, които явно не са в час”.От падането на тоталитарния режим се заредиха толкова промени на възгледи и становища относно исторически събития и интерпретацията им, че се съмнявам дали има нормален детски мозък, който може да ги побере и възпроизведе при една стресова ситуация, каквато е матурата и то за определеното време.То тяхните родители бяха объркани за многото факти, който изплуваха от “тъмното”, че хайде ходи и обяснявай защо и как са станали събитията (за някои от които, даже не сме чували)...

      Говорейки за всичко това си спомням, че в началото на 70-те в книжарниците излезе малка книжка със заглавие “Англия, Русия и Танзиматът”. Не зная дали е случайност или не, но за два дни всички броеве бяха изкупини...(така поне ни се казваше).

   Книгата съдържаше извадки от тайните архиви на английския “Форин офис”.

Помествайки становищата на английските дипломати относно “Танзимата”- промените в турската политическа доктрина, авторите правеха обзор и на Балканите. Спомням си, че някъде със ситни букви се споменаваше за тайна среща между Англия, Австроунгария и Русия за определяне статута на Истамбул, като независим град, контрлиращ преминаването от Черно в Средиземно море и обратно.Годината е била 1510.(ако на някого му говори нещо това)

      В 1902г в Пловдив се е състоял Втори Юнашки Събор с цел изграждане на доброволчески щит срещу апетитите на турските политици за възвръщане на “загубените” територии, подържани от  германски, френски и английски военни индустриалци...

      Дано някой се сети да успокои децата за двойките, които са получили и да им подшушне, че винаги има шанс да ги поправят, още повече ако тези, които ръководят преподавателите се поправят.

      Всичко е въпрос на време и на национално съзнание...

   Ще ви покажа някои снимки и емблемата на събора изработена от швейцарския калиграфист Отто Хорейши.

 

                                               Емблемата на събора

                                          Пристигане на гара Пловдив.

                                   Шествие пред  Джумаята

        Минаване на юнашките колони през града

    Всичко това се е случило, но много малко хора си спомнят за тези моменти.

              Лек ден и поглед напред...

 

Поздрави за постинга, историята трябва да се преподава по съвест...никога няма да забравя моите професори, които прескачаха периодите без да ни пълнят главите с неистини...Благодаря за поместените снимки за това историческо събитие в града ни...Наистина "всичко е въпрос на време и на национално съзнание..." Но ние трябва да се осъзнаем и разпознаем...Хубава вечер!!

Няма да спра да показвам това което имам в наследство.Само половината от тези, които го видят да го ноценят, ще е гордост за мене, че съм им докоснал националното, което няма право да спи.
Защото имаме България.
За нас и за децата ни....