Лятна жега навън и бълващ прохлада еркондишън вътре.  Случайно погледът ми попада на копие от излюпена икона, гледаща ме тъжно /или поне на мен така ме се струва/. Окаяното състояние в което се намира ме кара да изпитвам не-толкова добри чувства, както към тези, които са я съхранявали, така и към тези, които са я целували и кръстели в името личното си духовно и физическо изцеление.Датата на нейното изобразяване е между 1781-1800г.Изложена е в АМ-Созопол.Според компетентните научни изследователи на БАН, неин автор е Димитриос./Самоковеца/      Вгеждам се в нежните очертания на очите на Божията майка и около гърлото ми се сякаш се стяга желязен обрач от негудование.Едно голямо „ЗАЩО” ме души.Ако тази икона беше в Рим или Венеция, щеше ли да бъде във вида в който е сега?Едва ли има наш сънародник, койтно да не разпознае Джокондата между хиляди женски образи и едва ли има повече от десетина специалисти, които ще разпознаят Богородица от Созопол между другите едноименни иконографии.В духът на всичко това реших да почистя поне част от това изключително творение на нашето изобразително наследство.     Започнах пиксел по пиксел да възтановявам нарушената повърхност, обзет от една мисъл – „Защо никой до сега не го беше направил?”.През изминалитне над 200 години и при смяната на толкова правителства и министри, защо никой не е показал този образ на Богородица.Дори и в реставраторските ателиета пълно възтановяване е невъзможно, но все пак би било добре да се доближи до оригиналния замисъл на автора.
   Дали някога, ще започнем да се гордеем с това, което сме били и това което сме, ще покаже бъдещето.Заслужава си да се постараем.    




    Вчера правнуваха всички Марии.
       Нека са живи и здрави !
Весело лято на всички ни.

mnogo e hubava, dano se zapazi

При наличие на толкова специалисти и знаещи хора е грехота да оставим времето да унищожи това, което е създадено преди нас.