Кампания за разумно шофиране.        До каква степен трябва да стигне безотговорността на „националната ни пътна инфраструктура” ?        В петък /21.8.08/ се наложи да премина разстоянието Гоце Делчев – Пловдив във следобедните часове.До Доспад движението беше относително спокойно.Колите се движеха в двете посоки „лениво”, но без излишни лудости.Колкото се смрачаваше, толкова зачестяваха „геройските” изпреварвания. Слалона между прибиращите се домашни животни изискваше завидни умения, за да не се намериш „нанизан” на рогата на забързаната стока.Тъмното ни свари в областта на Тешъл.Около Борино и Грохотно насрещното движение беше „замряло”, но не обърнах внимание, вдаден в следене на пътя и причудливите амплитуди на двете коли пред мен, отбягвайки падналите камъни по платното.Предварително знаех горе-долу къде са „започнатите” за ремонт участъци, но в тъмното стоях „на тръни” защото никога не знаеш от къде какво може да ти изскочи. Доволен бях, че срещу мен нямаше движение и каквото и да срешна по пътя ще имам време да отреагирам.    След навлизане в тунела след Грохотно,  сякъш  светлените ми загубиха своята чувствителност.Знаех, че в ляво на пътя се намираше голямата паднала скала на която с шпрей беше написано- „От 2004 сме тук вдигнете ни”.Колкото приближавах края на тунела, различавах, че светлините „огряли” тъмната тръба през която минавахме бяха от фаровете на спряли около 20 автомобила зад тъмната сянка на скалата. Непосредствено до нея се виждаше размазаната предница на мерцедес с чужда регистрация.  На около 10-15 метра /между спряните коли/ се виждаше задницата на автомобил, „забил” муцуна в крайпътните дървета.Не успях да различа марката на автомобила, но ми направи впечатление, че беше със спукани гуми и по джанти.Явно, че ударът е бил челен и много силен.    Докога ще се налага да търпим безотговорност и късогледство на отговорните инстанции? Нали всички плащаме винетки, а други получават заплати за да се грижат за „националната ни пътна инфраструктура”. Няма ли кой да издърпа нечии уши ?     ..............................................................................................................    Само след 24 часа минах по същият път, но в обратна посока.Когато стигнах до мястото на инцидента умишлено намалих скоростта, за да видя какво се беше променило и какво беше останало след случилото се.    Не само нямаше положителна промяна, но и „малките” камъни /с размер на портокали” бяха разхвърляни около скалата.    Докато „хвърлях” последен поглед на това злокобно място се наложи рязко да спря, защото млада дама не успя да разчете разстоянието и изскачайки зад падналата скала „заби” спирачки почти пред бронята на идващия насреща натоварен с трупи автомобил.     Трябваше да мине половин час за да се уточни кой трябва да отстъпи и кой не за да се отвори пътя.     В главата ми отекваше „Шофирай разумно”......         „Обади се, когато стигнеш”..................

              

    Дано някой се сети, че и по тези места живеят хора и на много от тях се налага да пътуват.

  
      От тук започват "емоциите" в пътуването.

          Как ще свършат е неизвестно...
 
         Коментарът е ваш...
      

...

Но дали безотговорността на пътните служби е сигурна гаранция, че никой не се интересува кой кого чака...
Дано се събудят от тази пагубна летаргия...