Похвална е идеята на колектива на PO.TV да възстанови и запази както спомена за стария облик на града и на хората, които го обитаваха но и на промените, които бяха станали във времето.Това старание не остава незабелязано и неоценено, както от зрителите на канала, така и от посетителите на blog пространството.Но както гласи френската поговорка- „Апетита идва с яденето”. Колкото повече получаваме, като зрители или читатели, толкова повече се увеличават (добронамерено) нашите изисквания за отразяване на „дребните” детайли на ежедневието на съгражданите но не без значение и картината, която се „запечатва” през погледа на посетителите на града.

    Било под формата на забележка или критика не мисля, че има някакво значение стига да има градивност. Човешката психика така е изградена, че с удоволствие приема похвалите, но трудно приема критиките (ако е кoмплексар ) и стартира с удвоени сили (ако си знае силите).

     Когато посетиш изложба и „забучиш нос” в една картина....не можеш да видиш сумата от работата на художника.Трябва да се оттеглиш за да можеш да доловиш духът на автора.

     Така се получава и с големия конгломерат от галерии и оркестри, който всички галено наричат „Градът на тепетата”.

      Израснах във „Старият град” и с блокче в ръка клечахме по кривите улички и рисувахме „висящите” еркери, спорейки за цвета на една или друга сянка. Всеки ги виждаш различно...Обединяваше ни тичането до близката чешмичка (имаше ги на всеки ъгъл) за да се разхладим след дълго стоене на слънце.

     По-късно (вероятно за икономия ) замениха чешмите с такива но с клапи, които се отваряха чрез натискане на метален кръг под тях. (В градината и в парка до природонаучния музей). В последствие и те изчезнаха….

     Сега, когато световната икономика наложи своите правила, вода можеш да видиш само във вид на пластмасови бутилки от различни марки по павилионите но е по-различно.

     Тези мисли не са носталгия по миналото а загриженост за бъдещето на нашите деца.Географското разположение на нашия град и етничното ни разнообразие не понася отклонения на начина на мислене на градската ни управа. В името на тези, които ще дойдат и след нас трябва да се сложат личните облаги след нуждите на съгражданите, пречупени през призмата на рационално мислене и съобразени с индивидуалните особености на града.

     Много бегло и незабелязано „минаха” оплакванията за състоянието на спирките на градския транспорт и липсата на пейки за изчакване на автобусите./особено в областта гарата/Припадъци и паника бяха резултатите от бездушието и липсата на стратегия от задоволяване на елементарни нужди на съгражданите ни.

      В духът на тези мисли ми се ще да поставя няколко въпроса на местното ни ръководство:

     - След откриването на европейския колеж в Пловдив бяха връчени не-малко дипломи по специалността „Медицински менъжмент”.В материала, който се преподава са застъпени и решения на голяма част от проблемите за които става дума. Потърсино ли е съдействие от тази компетентна инстанция? Не ми се иска да вярвам, че отговора се свежда до – „не знаех но търпение докато ми изтече мандата”.

    - Утвърждавайки националното ни самочувствие, но вече „в голямото европейско семейство” как виждаме чужденеца посетил градът ни но попаднал в ситуациите, в които „се подхлъзват” нашите съграждани?

    - Има един „дремещ” въпрос, за който се предпочита да се премълчава или „да се крие под килима”.Това е въпросът за хората с проблеми в придвижването. Изграждането на рампи не е ли време да започне?

    Това са част от въпросите, които са зададени с добро чувство и като препоръка, но много скоро ще бъдат поставени от Брюксел с финансови последици.Дано месното ни ръководство разбере, че не е необходимо „да откриват топлата вода” – тя е открита отдавна.Струва ми се, че ще излезе по-евтино ако се изпратят отговорни хора за обучение как да ползваме чуждият опит, отколкото да чакаме да го придобием.

    За да не се налага да обясняваме по-късно защо сме сушили нещо, което е било изсъхнало.

                     Затова е по-редно да оводняваме, отколкото да изсушаваме.

                            Пуснете чешмичките за да не ви слагат водомера!

                                        Лек ден и повече усмивки...

                                                  :-)))