Напрежението по улиците на централен Лондон по това време е голямо.
Важно е да се стигне до "Виктория" и от там с метрото до летището.
След качването ми в метрото седнах на първата двойна седалка, за да мога да сложа чантата си до мен, а не да я държа на ръка.Бях чакал сравнително малко /не-повече от 5-6 минути/
“Метрополитен лаин” трябваше да ме заведе до летището.Вагоните бяха почти празни.Покрай ушите ми прозвуча предупреждението при автоматичното затваряне на вратите.(Mind the gap) напомняйки за опасността от „хлътване” между вагона и рампата.
Това предупреждение беше написано и на платформата пред релсите.
Метрото потегли плавно и аз се облегнах на седалката, знаейки че последната спирка е почти до залата за изчакване на летище Хитроу.Полетът ми беше след час и половина и можех да се отпусна и да сложа в ред мислите си.
Бях се загледал през прозореца, когато почти до ухото ми чух изпъшкване „Ах боже”.Обърнах се и видях възрастна жена да се мъчи да нагласи голяма пътна чанта.Скочих и изтеглих товара и на седалката на която до преди малко бях изпаднал „в моментна летаргия”, не забелязвайки нито кога бяха слезли пътуващите около мен, нито кога се бяха качили пътниците, който почти бяха напълнили вагона.
След като уточнихме националната си принадлежност, жената ми благодари за помоща и ми заговори за трудностите, които е трябвало да преодолее дъщеря и стараейки се да получи признание на дипломата си след завършване на висшето си образование.Докато търсеше нещо, от чантата и падна подвързана книга с цветна картичка между страниците.Наведох се и и подадох и двете поотделно за да я постави там до където беше стигнала.Всъщност това не беше пощенска картичка а миниатюрен акварел, зацапан от пипане.След като ми благодари за жеста, жената поясни, че тази рисунка е правена от баща и преди повече от осемдесет години при посещението им във Венеция заедно с майка и по време на медения им месец и е намерена в неговите архиви след смъртта му. Заговорихме се за други теми докато тя изведнъж скочи и стисна голямата чанта.В този момент прозвуча „металния” глас по говорителя „Майн дъ гап” и вратите автоматично се отвориха.Надигнах се да и помогна но тя постави ръка на рамото ми и ми показа, че ще се справи...
Продължих пътуването докато по говорителите прозвуча „Хитрооу аер’порт” следвано от „Майн дъ гап”.Надигнах се бавно, защото имах много свободно време, пък и не исках да се блъскам.Бях един от последните във вагона.Когато вдигнах чантата си, видях „картичката” с венецианския мотив до вратата на вагона.Прашен отпечатък от детска обувчица беше замъглил гондолиера. Вдигнах акварела и си обещах като се прибера да го почистя и да му върна предишния „блясък” до колкото е възможно.
В залата на посрещачите всичко беше спокойно.
След като си „чеквах” билета имах време да се разходя из летището, докато се появи моят полет на мониторите.
Макета на Конкорда стоеше на улицата до първия терминал.
Екскурзиантите нахлуваха по рейсовете и освобождаваха полигона
Колите се редяха на опашка в паркинга за „кратък престой”
Един от кралските автомобили също беше тук. Е не на същият паркинг...
Имаше и други автомобили, които чакаха своите пасажери.
Но в един момент се създаде суматоха и само служебните коли се движеха в местата за паркиране.
Стюардеси и обслужващ персонал освободиха помещенията и изчакваха...
Присъствието на противопожарните автомобили подклаждаше любопитството.
Оказа се, че пакет със съмнително съдържание е открит в един от асансьорите.
Единствено "разораното" небе над летището напомняше, че още един напрегнат ден си отива.
Но на летище Хитрооу живота си продължава със същият динамичен ритъм.
Оставих централен Лондон със запалени светлини подготвяйки се да посрещне нощните атракции на милионния град.
Аз изчаках своя полет за София и чак в самолета се сетих да погледна акварела с "Венецианският мотив". Първично почистен ви го показвам по-долу.
ВЕНЕЦИАНСКИ МОТИВ / АКВАРЕЛ /
БИБЛЕЙСКИ МОТИВ
Семейството-ценност или мотив за ироничн...
08.10.2008 23:01
08.10.2008 23:08
Хубаво е да се поспираме понякога, да забяваме ход..., за да почувстваме много повече и за да получим много повече...
Благодаря ти за интересния пост и снимките...:) На мен ми предстои пътуване до Англия и с интерес разгледах всички снимки:)
Снимката със залеза е много хубава, някак уравновесява забързания ритъм на деня..:)
Поздрави, мноооого усмихнати, разбира се!:)))
Лек ден и много усмивки.
:-)))
/Винаги съм готов да отговарям на възникнали въпроси !/
Благодаря за оценката на поста.
Лек ден и много усмивки.
:-)))
Можеш да ми препоръчаш нещо, за което се сещаш, като забележителност в Лондон...:)
Хубава, усмихната, есенна вечер...:)
Независимо на кое от двете летища ще кацнете, спрете се пред един от автоматите, които са поставени и срещу два паунда си купете туристическа карта (джобен формат) на целия централен Лондон, в която ще видите всички забележителности, но и линиите на метрото и имената на спирките до които трябва да стигнете.
Приятно прекарване, но все пак започнете от колелото и след това природонаучния музей.
Правете снимки.
С много усмивки
:-)))
А за снимките - със сигурност ще има много. Обожавам да снимам...Плюс това съм и с камера...
Остават още няколко дни...:)
Благодаря ти още веднъж за всичко, за безценните съвети:)
Хубава вечер, плюс мноооого усмивки:)))))))