Да попаднеш в НАЦИОНАЛЕН ПАРК не е трудно.
  Но да се спреш до колата, без да си сигурен от къде да е почнеш създава напрежение.

Ако си превърженик на екстримните спортове....? Търсиш решение.
     Важно е да си намериш защита.

 Ако няма защита си търсиш равностоен противник.

   Случва се и да се падне.Тук е важно да има кой да те вдигне.

   Ако ти падне обувката, вратарят е длъжен да ти я постави и завърже.


    Ако пък дойдат и кравите до тебе, в момента, който почиваш можеш да си сигурен, че околната среда е чиста и можеш да "разтовариш" от напрежението и даже да почнеш да се закачаш.

   Трудна работа е нападението в парка.

  Лек ден.
Да ценим природата, да ценим мига.

 Бъдете здрави.
  :-)))

Чудесни са и вратаря и нападателите , а така чаровни и паднали!Усмивки и само радостни сълзи Ве жгелая от сърце! :)

Страхотни сте, а чувството за хумор е заразително... А природата наистина трябва да се цени, мигът - също!
Поздрави! :)

се слага отговона личност, която да пази и вратата и нападателите.
Когато се "случи" да паднат, играчите си посочват "ухчето" и продължават настървено играта - до победа.
Благодарности от целият отбор.
Лек ден и до нови срещи на следващото първенство.
С много усмивки!!!
:-)))

Дали урбанизацията или затягащият се "бетонен възел" около шиите ни са тези, които ни карат да се огледаме, отърсиме от ежедневието и да потърсим "глътка въздух" сред природата.("Спри и помириши розите") Стар забравен израз сега е напълно актоален.
Лек ден с усмивки.
:-)))