Тази година се навършват 152 години от рождението и 70 години от смъртта на Иван Мърквичка.

          
                 Автопортрет -1936 (маслени бои, платно, 60/50.5 см.)
  

                    Иван Мърквичка /1856-1938/

 

        1856 Роден на 23 април в с. Вадим край Дуба Чехия

        1881 По покана на правителството на Източна Румелия   пристига в Пловдив, където е учител по рисуване. 

        1887 Първа съвместна изложба с Антон Митов в Пловдив

        1889 Втора съвместна  изложба с Антон Митов в Пловдив    

 

        „Повечето поради художествените нужди на България, отколкото поради разнообразната художествена индивидуалност, Мърквичка е един от най-многостранните художници у нас. Няма род, спадащ към рисунката и живописта, с който той да не се е занимавал. Всички сюжети, които е могла да му даде българската природа, българският живот и революционната епоха (преди Освобождението на България и неотдавнащия турски режим в Македония) са третирани от него. Непрекъснато и неуморно на работа, той се движи от обикновена етнографическа скица на българския селянин до композиционни картини, представляващи подвижни народни сцени ; от скица на някоя селска колиба до интериори на някоя натъпкана с хора, пушек и светлина селска кръчма ; от илюстрация на някоя новела до декоративно пано ; от лека и бегла портрет-скица до барокни портрети на видни, официални, царски и църковни личности ; от революционна картина из македонския живот до икони в православни християнски храмове...И колкото голяма опозиция да е срещал Мърквичка и неговите произведения, колкото и да са възставали срещу него по-младите художници и художествената критика, които са преследвали освобождението от пречките, наложени от старите художници начело с Мърквичка върху изкуството на България, все пак неговите заслуги стоят над всякакви времеви борби и се признават вече от всички.”

 

               Андрей Протич, из „Петдесет години българско изкуство”

      Издания на Народния археологически музей в София-книга първа 1933

маслени бои, платно, 90/87 см.
                   Юлия Мърквичкова, съпругата на художника, 1907 (маслени бои, дърво, 25/16см.)

  на художника, 1902
(маслени бои, платно, 72,5/57.5 см.)
                   При кладенеца, 1906
(маслени бои, дърво, 27/17см.)
  Васила Лозева от Узунджово, 1890
   Ръченица  1894
  (маслени бои, платно, 72,5/110 см.)

 В кърджалийско време от цикъла "Под игото",  1897
  (маслени бои, платно, 95/159 см.)

 Портрет на д-р. Иван Шишманов, 1901
 (маслени бои, платно, 69/51 см.)

 Портрет на Лидия Шишманова, 1901
 (маслени бои, платно, 69/50 см.)

 Жена от с. Пордим (Плевенско), 1890
(маслени бои, платно върху дърво, 63,5/38 см.)

 Момиче в носия, 1890
(маслени бои, платно, 55/30 см.)

    Край на първа част.

Благодаря ти за вечерната разходка в творчеството на Мърквичка, за мен беше удоволствие!
Поздрави!

Тук видях и картини ,които не съм познавала от този талантлив художник ,който свързвам винаги с най- полулярната му картина " Ръченица",пък и мисля ,най- колоритната !
Усмихнат ден!

edno originalno platno s gramadni razmeri v etnografskiq muzei v Plovdiv.
Edin nepovtopimo blizak do bita jivota i nagionalnite cherti na bylgarina tvorec. Ostavil ni e bezcennoto si maistorstvo i predanost kym Bulgaria za vekove...
Pozdravi za porekrasniq post!

Радвам се че ти е харесало творчеството на този "Титан" в нашето културно наследство.
Лек ден
Следват и други негови разработки.
До скоро...

и учител.Самото докосване до неговите работи те обогатява и зарежда с положителна енергия.
Композиционното съвършенство и умението да борави със светлината те кара да стоиш безмълвен пред неговите платна.
За мен той е творец и учител "завинаги".
Лек и усмихнат ден.
:-)))

показах коментара на Андрей Протич от 33 година.
От 1895 до 1899 заедно с Антон Митов редактира първото списание за изобразително изкуство в България - сп."Изкуство"
В действителност много малко знаем за него.
Лек ден и до нови срещи.

за което ти благодаря безкрайно- ще се връщам отново тук с възхищение пред таланта!

Харесвам този творец заради прозорливия му поглед (който се вижда от платната) но и заради неотстъпчивостта му относно обучението на младите таланти.
Пък и Източна Румелия все още не част от цялостна България но той прави цикъла "Под игото".
От мен слава на талантливите и дръзките.
Лек ден.