Прочетен: 4351 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2009 16:42
-Искам да ти подаря нещо, което ми даде моят баща и ми заръча да го пазя.
В този момент майка ми влезе и му подаде кутията.Баща ми я отвори и от нея извади парче хартия (с неопределен цвят) сгънато на четири или на повече и една червена кутия , малко олющена от времето.Със внимателно движение отвори бронзовата закопчалка и от нея се показа орден.Лентата към него имаше същият “неопределен цвят” като хартията до него.
- Вземи момчето ми този медал и причината за неговото получаване.
Синът ми пое двете реликви и започна да чете написаното, разгръщайки за да схване смисъла.
- Не, небързай, ще имаш време...Сега само слушай.Това е Орден за храброст връчен му след битките по превземането на Одринската крепост.А хартията е хронология на събитията, която е писана в окопите и по време на почивките. Ще ти дам и няколко снимки от онова време.Когато моят баща ми ги даваше, спомням си ми каза:- Пази ги синко, защото това парче метал още ме “пари”, като го докосна.
Синът ми целуна дядо си и се прибра в стаята си замислен, вероятно за да преосмисли това, което се беше случило или че навлиза във възраст, в която могат да му се поверят и семейните реликви.
1913г-Одрин
www.youtube.com/watch?v=YwYvr3dxAMU
Аз ще се постарая да ви покажа част от подаръците на синът ми (с негово разрешение).Хронология на една победа
“Предстоеше сериозен бой.Легиона беше определен за дружинна поддръжка. Боят започна рано на 5 ноември сутринта.Турците бяха изтласкани зад Мастанли.При проливен дъжд и кал, настъплението продължи.На 6 ноември вечерта, легиона измокрен до кости стига до село Махмудларъ, където спиряхме за да се изсушим и след кратка почивка продължихме похода си.Бяхме определени като охрана на артилерията.Тук легиона получи своето бойно кръщение.Турците забелязаха настъплението ни и откриха силен артилерийски огън, но без жертви.Взводовете заеха удобни позиции и боят започва с голямо ожесточение.Турската артилерия засилва огъня си за дапринуди да замлъкнат нашите картечници и артилерия.Привечер легионът се хвърля в атака и с “Ура” заема височините.През ноща на 7 ноември турците отстъпват към Гюмюрджина.Между отличилите се части в боя е и юнашкия легион.На 8 ноември преследването на турците продължава и Гюмюрджина се предава.Сутринта на 9ноември легионът изморен и изкалян влиза в Гюмюрджина, където остава три дни на почивка.На 12 ноември легионът продължава своя поход и на 15 ноември, разгънат в боен ред настъпи и зае позиция около с.Мерхамле до р. Марица, където се е установил отряда на Явер паша, .
Само след няколко часова обсада, самият Явер паша и отряда му се предават. Явер паша предава лично сабята си на временно изпълняващ длъжноста взводен командир фетфебел Никола Хаджиколев.По-късно при разпита разбрахме, че неговата задача е била да спре или в най-лошия вариант да забави нашето придвижване към Одрин.
Вгледайте се в тези голобради лица, които в един определен момент са се явили като страшилище за редовната турска армия.
"Непревзимаемата" Одринска крепост се "огъна" пред силният дух на нашите момчета.
Фетфебел Никола Хаджиколев
Одрин падна
http://www.youtube.com/watch?v=Ez_rdWUYd7M
"Никога няма да забравя думите на баба Съба Вазова към първородния и син Иван :
- Хубава е нашата земя синко.Много царе, императори и султани са воювали за нея, защото е най-хубавата на цялата земя."-каза баща ми преди да се оттегли.Дали от вълнение или от студеният въздух, асмата отново го беше "свила".
До нови срещи!
Ето така изглежда "парчето метал, което още пери" с лекясаната от окопите лента.
Винаги с усмивки.
:-)))
До нови срещи.
До нови срещи.
:-)))
И като предаване на ценности - истински, исконни...
Поздрави и за сина ти!:) Жив и здрав да ти е!:) И мнооого щастлив...:)
От мен - усмивки, разбира се...И то, не само една...:))))
Има неща в живота ни, които не бива да се изтриват във времето.Ако това успеем, ще се запазим и като нация и като личности.
Важното е да повярваме във себе си ... а за да стане това (по-бързо), трябва да се познаваме и да знаем, кои сме биле.
Благодаря за хубавия коментар.Ще му бъде предадено(обещавам).
До нови срещи.
Разбира се с усмивки.
:-)))
01.03.2009 17:39
:-)))
Лек следобед и до нови срещи.
:-)))