Прочетен: 4456 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2009 01:13
Свечеряваше се.Блъснах вратата на колата след себе си и запалих двигателя.Исках да се прибера в къщи и да се „отърся” от натрапчевите мисли, които „се блъскаха” в главата ми.
Работата не ме беше изморила толкова, колкото приказките на пациентите седящи в чакалнята.Темите бяха едни и същи през целия ден.”Икономическата криза и нейното последствие у нас”, „безпаричие и повишение на цените”, „парното и спадането на цените на газта”.Пуснах радиото и потеглих по познатия път...
Бях попаднал на някакво интервю провеждано извън страната с художничка, прославила нашето революционно минало със своите картини, изграждайки образите на нашите легендарни герои.Според водещия изложбата е преминала с голям успех.
- Няма ли да покажете платната си и при нас?
- О не.Предпочитам да прославя нашето минало сред чужденците-отговаряше забавено авторката, с явен английски акцент.
- Коя е причината?
- Трудно е при нас, винаги се намира някой нещо да не му хареса.
- Защо навън не е ли същото?
- Когато Обама смени Буш да сте чули някой от двамата да говори нещо лошо за другия?Не си мислете, че Джеферсон или Рузвелт не са имали „трески за дялане”, но никой не цапа общия вид на нацията със собствени интерпретации. Пък и тази година ще имаме избори.Още не е започнала предизборната кампания и вече „музикалните органи” започнаха своята стара песен.
- Какво общо има това със Вас?
- След като по високите кръгове е така, представям си какво ще става по-долу.Някои политици предлагат избързване на нумизматичното влизане на страната в зоната на Евро.Нима не виждат, че това означава автоматично левчето да приеме стойност на две.И това се предлага в период на икономическа криза.В такива екстримни ситуации никой не може да се противопостави на повишаването на цените (пък дори в духа на изравняване цените в Еврозоната) но да се погледне и на изравняване на заплатите.Как ще продам моите картини между хора, при които се е „отворила ножицата” между цени на стоки и заплати?Ако прибавите към това и „обострените отношения” между различните социални групи типични за нас.
UUPS!!!-казах си аз.Пак за кризата се започна.Пак за пари и пак за обедняване...
- Не мога да Ви разбера- настояваше водещия.
- Струва ми се че е нещо много типично за нашата географска широчина.Обвиняваме се взаимно за това, което се случва и не поглеждаме по-високо за да се запитаме коя или кой е причината.Забравяме Golden boy’s които прибраха парите.Защото понякога става така, че не е сигурно че на мен ще ми стане по-добре, но е важно на „ближния” да му е зле.В този дух си мисля, че след като никой не може да ми обезпечи нормалното представяне на творбите ми, без да чувствам озлобеност и завист, по-добре да им се наслаждават чужденците и да учат нещо за нас и за нашето минало.
След последните думи прозвуча познатия рефрен
„Един да си пие
Друг да му плаща”
Бях стигнал до къщи.Започнах да паркирам бавно за да мога да доизслушам песента.
За секунда ми мина през ума историята на морската битка при Саламина, когато турска флотилия бива потопена от няколко гръцки кораба само поради стратегията на един от капитаните, който поради тази победа е бил произведен в чин адмирал.В последствие поради междуособиците, които възникват от това награждаване той самият скъсва пагоните си отвратен от неблагодарността на някои политици-бюрократи.Защото същите тези, които са му ръкопляскали от удобните дивани на уютните си къщи са му обърнали гръб в Парламента.
Нищо ново под слънцето...
Нашата национална история е достатъчно богата от подобни случаи и ми дава да разбера, че подобни перипетии се обобщават като „Балкански синдром”.
На входа ме подмина двойка прегърнати младежи. Остана ми репликата на момичето, която неволно чух когато се изравниха с мен:
- От къде ни дойде това чудо с тези уволнения....
Не зная, какво и отговори младежа но ми се искаше аз да извикам насред улицата, че това “чудо” (кризата) не дойде нито от Африка, нито от Латинска Америка а от бледоликите момчета със сини очи, които само преди пет години ни увещаваха че умеят да ръководят банковия бизнес и за това свое умение получаваха солидни суми....
Това само по себе си показваше, че търгашите и апашите не са само „Балкански синдром” а нещо по-мащабно, което дръпна конците по банковите системи и те започнаха “да се люлеят”.Разликата е в това, че сега всички ще плащат...
Отпуснах се на дивана и долових, че съм забравил и за изложбата и за кризата.Бях изморен....
Това бяха мисли на един медик, който не разбира от политика но иска народът ни да живее по-добре.
До нови срещи.
Мислете ти за балканския синдром и светлооките юпита - като че ли блъскат на всички главите ни...
Това с бавното паркиране заради хубава песен също...
Огледално си отразил размислите и действителността, които са част от деня ни.
Това е жевата реалност!
Хубав и спокоен ден.
Подкрепям ги аз, занимаващата се с култура, изкуство и талантливи хора... Аз, която не разбирам от политика, но искам всичко да е по-добро в страната ни...и хората да са по-усмихнати...
Благодаря за този пост...
До нови срещи.
:-)))
Всичко останало е в ръцете на сънародниците ни.
Лек ден.
Радвам се, че си разнообразила.
Понякога(или почти винаги), това е необходимо за да презаредим "батериите си.
До нови срещи.
:-)))
Честита Цветница!:)
Лек ден.
:-)))
Те са малко като детелините.Трябва да ги търсиш.
Но разликата е в това, че трябва да са изпитани.
А това изисква време.
Лек ден.
:-)))