То бяха веселби, то бяха наздравици....Всички сякъш се пробудиха от дълбокият сън на игнориране и с мили физиономии се спуснаха да честитят този ден (може би защото е единствен в годината...- А за догодина – “Кой знае...”) Затова си пийнахме в наша чест....

Имаше песни.....

Музики....
 
  И още каво ли не....

Но всеки си правеше равносметка какво се е променило от миналият празник.

И пак песни...

 

    Радостен е факта, че  празника почти съвпада с настъпване на календарното лято...

....     Топло и в града и на морето (пък и зависи какво те гони...)

     То това лято се очертават едни горещини.... “вътрешни” и “външни”.От където и да го захванеш все ще е топло...

....Да се чудиш от къде ще му намерят края...

    Всъшност няма да има разлика дали ще се печеш на “жълтите павета” или на някои коралови рифове... Жегата, ще е “непоносима”...

    Затова препоръчваме на момчетата от нашият политически елит разхлаждане с новите бански костюми...

     Но не забравяйте, че нашето уважение трябва да бъде отдадено и към момичетата, работещи усърдно в това поприще и за това и на тях ще предложим лятно охлаждане.
                       
          
  

      Това все-повече ни дава кураж да вярваме, че догодина празника ще ни донесе повече успехи и лично щастие.

    Може би до тогава ще възприемем лозунга “Бащи от всички страни обеденявайте се”....
1.
2.      
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13
   

Та насли те всички са бащи......?
    (или все още не-всички)     

  Обмисляш, запалваш една цигара преди да се произнесеш и като бъдещ баща отсичаш... и после продължаваш...
       Защо да не измислят нещо общо за доброто на децата ни ?
  
    Търпението е велико нещо, пък и догодина пак ще имаме празник...

Важно е и кой си върши работата, докато ти си на високо, а той е зад гърбът ти...

   То и без това се говори, че японките са ангажирали  “Слънчев бряг”.

Важно е да извадим лодката в “открити  води” без да я обърнем.

А докато стане това може да пийнем по едно...

Лек ден и смело до другия празник...
До нови срещи.
:-)))

 

Хареса ми!

Нима си мислите, че някой се е сетил за бащите, особено когато самият той е станал родител? Нали повечето приемат този факт като даденост....
Нали при едно оцеляване, гледаш да спасиш първо децата....Затова е преплетено, защото всеки е прав...
Когато живееш години "навън" мисълта ти се връща често назад, но в повечето случаи от към комично-трагичната им страна, защото хем ти е било трудно, хем си го преодолял...(не говоря само за финансова, лингвистична, трудова или юридическа страна а за сумата от всички тях) Затова ти е и закачливо, защото ако не беше се справил с едно от тях нямаше да ти е до "споделяне", а щеше да си "потънал" в позиви за ридания придружени с една едничка мисъл, че някъде нещо не се е получило....
Колкото до сериозното... струва ми се, че е крайно време политическия елит с панталони да разбере, че "пълненето на гушките" не бива да бъде първостепенна задача а могат с успех да погледнат към бъдещето на децата ни. По този начин, ще ни се отдаде възможност и ние да празнуваме този празник и за в бъдеще...
Ето затова eien, сериозното е преплетено и закачливо...
Благодаря ти за коментара, макар и кратък той си е на място и е единствен...
Явно, че има хора, които когато видят портретите на други хора "онемяват".
Задавам си един реторичен въпрос:
Ще доживея ли онзи момент, когато в нашият парламент ще се гласува закон за отговорността на министрите и свалянето на имунитета им?
Благодаря ти още веднъж и до нови срещи.
Винаги с усмивки
:-)))