Живяло си мирно и щастливо малко планинско село, сгушено в подножието на висок връх.Добри хора живеели в това село.Поздравявали се, когато се срещали по малките улички...
Не че не се карали, случвало се... дори веднъж се сбили след дълго запиване във селската кръчма... Но всичко било за глупави и незначителни причини.На кой магарето му влезло в чужда нива, на кой жана му погладнала млад ерген...Изобщо бързо се забравяло.
Но веднъж се пуснал слух, че мечка се появила в гората над селото...
Е това вече преляло чашата на търпението и благородството на всички съселяни.Мълвата преминала като гръм и от уста на уста само за час всички знаели за “грозящата ги опасност”.Събрали се на съвет активната интелегенция – кмета, даскала и попа за да решат как да отреагират.
След дълго умуване решили да наемат ловец от града за да убие мечката.
Речено-сторено.Изпратили клисаря със задача да намери и доведе “спасителя”.Така и станало.
Тръгнал ловеца да обикаля горите и след една седмица видял зад един храст да мърда нещо кафяво.Вдигнал пушката и стрелял...
Точно от срещуположната страна изкочила мечката и нищо неподозираща и изплашена се скрила пак в гората.Развикал се ловеца след нея и със смъртни закани се зарекъл, че пак ще се върне.
На другият ден отново излезнал за да изпълни заканите си. Привечер леко започнало да вали. Ловеца решил, че и този ден нищо няма да се случи и е по-добре да се пребира, когато при една погрешна стъпка се подхлъзнал и се озовал на дъното на дълбоко дере.Ожулен и натъртен, той не можел да си поеме въздух.Тъмнината похлупила гората и само неговите глухи стонове показвали къде се е забъркал.За момент надигнал глава и видял надвесена над него мечката.Загубил съзнание....
Мечката взела ловеца и го занесла в нейната хралупа. Събрала билки и започнала да налага раните му.На другият ден той се събудил и се почувствал по-добре. Мечката продължила да му носи ягоди и боровинки за да се храни.Когато се навела да сменя превръзките му той доловил тежка миризма.
- Много ти мирише устата бабо мецо – казал ловеца...
Мечката изпуснала листата от лапад със счукан чесън по тях и тихо отговорила:
- Сега е време да си тръгваш и запомни, че понякога е по-добре да ме беше уцелил, отколкото да казваш тези неща.Раните от пушката зарастват но спомена от лошите думи остава...
Така заживяло селото със присъствието на мечката но думите, които използвали били винаги премислени...
От там излезло: “Голям залък лапни, голяма или лоша дума не казвай”
До нови срещи.
Само с усмивки
J))
Благодаря за коментара.
До нови срещи.
Винаги с усмивка.
:-)))
Та нали за това приказките са за малките деца!
При тях поне нещо остава...
При големите...( особено ако са твърдоглави...) празно губене на време е.
Лек ден и до нови срещи.
Но винаги с усмивки.,..
:-)))
http://www.youtube.com/watch?v=KPU1o0lLOZE
Благодаря ти за съвета...Ама ми стана едно оранжево...
До нови срещи.