Прочетен: 4243 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2010 03:26
Гледам баба ми и се чудя...Вижда ли ме? Чува ли ме?
Но нека докато е заета аз да ви споделя:
Това съм аз...Гледам какво става около мен и не вярвам на очите си.
Говорят си големите с един израз, сякъш знаят всичко за нас.
Цял следобед по-голямата ми сестра смята колко години ще трябва да работи за да излезе в пенсия.Колкото и да смяташе, все нищо не излизаше. (В ушите ни още звучаха думите на майка ми, че като си научи може да играе...)
Тук се намеси по-малката ми сестра...С бързо движение изплю големия пръст на левия си крак и каза:
- Ако на 25 завършиш висшето си образование и след това още 4 години за специалност ... на 29 ще приключиш образованието си.Хайде сложи 40 години стаж и ще получиш на колко ще можеш да играеш без да ти се карат.
Тук се намеси и Коста, който чакаше гладен.(-Той пък вечно е гладен!)- И кога ще играем ?....
- Оставете разправиите за да си за да си изям макароните, че ще трябва да бързам за да спра останалите, които са се забързали към трудовата борса...
Току виж са направили някоя глупост да се запишат за социални помощи...-Те дори не знаят какво ще учат...
- За нас е важно да сме първи тук, защото няма време...
Ще работим до втори памперс....Тъкмо ще отвикнем и пак ще ги слагаме за да си доиграем.Аз оставям всички задължения и отивам при моите братовчедки за да направя нещо, което няма да мога да правя тогава, когато ще съм свободна от ангажименти....
-Когато пак сдложа памперсите, сигурно ще оплюя само реверите си.
- След това ще получа подарък...
- Най-важно е да е от сърце...
- Е как да не се чувстваш доволен от себе си... когато знаеш как да си програмираш живота...
Това са играчките за бъдещите 30 години....
Но пак ви казвам.... само между нас да си остане...
С много усмивки....
Пиите по едно кафе за мое здраве...
Много духовит както винаги !:)
Поздрави!
Колкото до постинга... занимаваше ме мисълта "че от лудия и от децата можеш да разбереш истината".Не съм сигурен дали "по върховете" се замислят за това.
Лек ден и до нови срещи.
Винаги с усмивка....
:-)))
-И да знаем, можем ли?
Благодаря за коментара и до нови срещи...