Гледам баба ми и се чудя...Вижда ли ме? Чува ли ме?

    Но нека докато е заета аз да ви споделя:

    Това съм аз...

    Гледам какво става около мен и не вярвам на очите си.

Говорят си големите с един израз, сякъш знаят всичко за нас.

  Цял следобед по-голямата ми сестра смята колко години ще трябва да работи за да излезе в пенсия.Колкото и да смяташе, все нищо не излизаше. (В ушите ни още звучаха думите на майка ми, че като си научи може да играе...)

     Тук се намеси по-малката ми сестра...

 

  С бързо движение изплю големия пръст на левия си крак и каза:

 - Ако на 25 завършиш висшето си образование и след това още 4 години за специалност ... на 29 ще приключиш образованието си.Хайде сложи 40 години стаж и ще получиш на колко ще можеш да играеш без да ти се карат.

   Тук се намеси и Коста, който чакаше гладен.(-Той пък вечно е гладен!)

-         И кога ще играем ?....

-         Оставете разправиите за да си за да си изям макароните, че ще трябва да бързам за да спра останалите, които са се забързали към трудовата борса...

Току виж са направили някоя глупост да се запишат за социални помощи...

  -Те дори не знаят какво ще учат...

-         За нас е важно да сме първи тук, защото няма време...

Ще работим до втори памперс....Тъкмо ще отвикнем и пак ще ги слагаме за да си доиграем.
 
   Аз оставям всички задължения и отивам при моите братовчедки за да направя нещо, което няма да мога да правя тогава, когато ще съм свободна от ангажименти....

 

-Когато пак сдложа памперсите, сигурно ще оплюя само реверите си.

 После ще помагам на майка....

 

-         След това ще получа подарък...

 

-         Най-важно е да е от сърце...

-         Е как да не се чувстваш доволен от себе си... когато знаеш как да си програмираш живота...

  Весел ден и до нови срещи....

Това са играчките за бъдещите 30 години....

     Но пак ви казвам.... само между нас да си остане...

      С много усмивки....

 

 

 

 

                               
           Пиите по едно кафе за мое здраве...

направо ще пиййна едно кафе за твое здраве!:)))
Много духовит както винаги !:)
Поздрави!

благодаря ти за отзива.Ако е късно за КАФЕТО бързам да те успокоя, че е чудесен антиоксидант и няма да ти навреди.
Колкото до постинга... занимаваше ме мисълта "че от лудия и от децата можеш да разбереш истината".Не съм сигурен дали "по върховете" се замислят за това.
Лек ден и до нови срещи.
Винаги с усмивка....
:-)))

Ех, ако знаехме как да си програмираме живота...

Не е зле, преди това да си сададем въпроса:
-И да знаем, можем ли?
Благодаря за коментара и до нови срещи...

Интересни разсъждения през погледа на децата, но за съжаление оставащи незабелязани от чертаещите планове и програмиращите живота ни ..Хубава вечер!

Да се надяваш, че някой от "програмиращите живота ни" ще се вслуша в нашето мнение е глупаво даже да си го помислим...Но все пак си заслужава да опитаме...