Прочетен: 13406 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2009 08:48
06.09.2007
Ден 2
Вила Боргезе
Задължително посещение.
Този императив изобщо не съществуваше първоначално. Сега горещо препоръчвам. Рим се крепи на трите Б-та. Бернини, Боргезе и Бах му … (забравих го). Не го знаех.
Боргезе са чичо и племенник (чичовото е папата построил ватиканския Свети Петър). В един момент са били страшно силни в Рим и са го притежавали. В този благодатен за света момент са решили, че изкуството е велика работа.
Боргезе поръчали на Бернини скулптори за Ватикана, а и да посъберат всички велики произведения на света в един музей - Вила Боргезе.
Там се вцепених пред Аполон и Дафне. Най – доброто нещо, което съм виждал. Представлява кулминацията в мита за Аполон и Дафне - Бог Аполон преследва нимфата Дафне, но тя не го ще. За да се спаси Дафне моли Бог Ъъъ… да я превърне в дърво. Така се появява дафиновия лист. Кулинарията преминава на един по-висш етап, а греяното вино...направо в друго измерение.
За Вила Боргезе (музея) в интернет има едни страхотии - предварително записвания за след 10 месеца и т.н. Ние имахме идея - отиваме и ако можем влизаме, ако не можем – минаваме на вариант 2 – Ватикана, а си правим резервация за ден 3.
Но рано сутрин в 09:00, когато отпочва, нямаше никого. Раменихме програмите и ден 3 се превърна в ден 2. Имаше една лелка нелюбезна като руска ексурзоводка в Египет- върна ни 3 пъти от входа в мазето - няма табели къде е касата и как се влиза, но като цяло е добре организирано - в мазето има каси и гардероб си оставаш ВСИЧКО- забранено е снимането, гесеемите и всичко. Просто си влязохме и заразглеждахме. Потънахме в 2 часова приказка - дворцов разкош, много нежни статуи във всяка стая по една, а по стените – картини на Бернини и известни автори. Помня Сан Себастиян със стрелите, Давид и Голиат, Аполон и Дафне, един дето краде мома с триглаво куче в краката- всички реалистични до най- малкия детайл.
Дафне е изобразена точно в процес на дендринирането си - пръстите на краката й се впиват в земята и някои са вече корени, а пръстите на ръцете се превъщат в клонки и обкичват с листа - невероятно е как с мрамор е изразен процес и такава динамика.
На втория етаж на галерията скулпторите са сменени с картини (по - евтин начин за фотография на епохата) много, много картини с религиозна насоченост както и портрети и бюстове на велики личности. Таваните са сводести и също са обрисувани с митологични сцени, сатири с вино и магарета.
Стояхме до 11 часа- имаш точно 2 часа за тези 10,50 евра да влезеш, гледаш и излезеш.
Обиколихме книжарницата и си харесахме един пътеводител - Рим и Ватикана с умерено количество снимки и доста текст с информация за обектите, тематично подредени по райони и как се стига дотам. Изобщо има поне 2 добри пътеводителя като освен на английски ги има на всички останали- руски, японски , испански – така че са достъпни и читаеми. Цените са от порядъка 10- 12. като за по- скъпи просто няма смисъл.
Излязохме и хапнахме на една пейка в парка.
След това подведени от пътеводителя тръгнахме към Пинко- един хълм над площада на народа, откъдето се вижда всичко в Рим. Пътьом обиколихме фонтаните и езерата в парка.
Там има три павилиона - като малки храмове на богове- Асклепий, Атина и още някой. С малки езера пред тях. Има изкуствени реки. Целият парк е като Борисовата градина с идея да има концерти и да се превърне освен в място за отдих и в културно средище - постоянно има изложби, концерти. Има и коне за езда - така че може да се обиколи и на кон.
Пинко
Това е един хълм, на който се качваш по стъпала от Площада на Народа и горе има площадка - обсерватория. Има забележителна гледка, ако вече не си я видял от базиликата Свети Петър във Ватикана.
Хванахме метрото за една автогара откъдето хванахме автобус до Виа Апиа.
Виа Апиа Това е един път тип „стар римски” който евентуално води и до Августа Траяна и вила Армира. Дълъг 10-тина км като част от тези километри са си с оригиналната настилка - павирана с камъни - доста старателно издялкани бордюри и отводнителни вдлъбнатини. Широк е точно 4 м и 10 см. По тях и сега се движи местното население. От двете страни има храмове, дворци - замъци и църкви за реставриране - руини от всички епохи през последните 25 века.
Най - страховитото нещо бяха катакомбите. Това е многоетажно гробище. В християнството гвоздея на програмата е страшният съд, второто пришествие, когато праведните ще оживеят отново. За целта е било забранено изгарянето, а места нямало. брокерите дигали цената постоянно, пък и при тази неизбежност… Започнали да копаят пласт след пласт. Надолу. По чисто икономически причини. Така там имаше катакомби дълбоки 60 метра с над 4 нива. И по 5 - 6 реда на ниво. Сега костите ги няма, но са запазени надгробните камъни - те са като капак на печка Раховец. Има символи на риба- най – християнския символ, защото риба на гръцки? е ихтос, IХTOS, в което набожните прозирали акроним на „Исус Христос супер стар”. Има и астер - икс * само че с кръстосани Х и Р, което пак е името на Христос.
Впоследствие по времето на Боргезе построили там и базилика Сан Себастиян. Едно от седемте места задължително за всеки пилигрим, според института на пилигримите. Моите джапанки Дънлоп бяха там. Сан Себастиян бил преторианец- армейски офицер. Имал служебни задължения да пази императора и да не членува в политически партии. Но станал християнин (вид опозоционер). Хванали го и го екзекутирали първо със стрели. Но той чудом оживял и трябвало да го убиват пак. Това е чудото.
На входа на църквата има бюст на Христос издялкан от великия Боргезе, когато е бил на 82 години. Изобщо творците по това време живеели дълго и охолно. Църквата си е плащала, а те я засипвали с шедьоври. Интересното е че всички творци са били талантливи още като млади - по на 20 години са изписвали Сикстински капели и прочие църковни дувари. Имали по 60 години творческо пълнолетие.
Апия е обсипана с големи имения, където се отглеждат всякакви портокали и лозя за удоволствие - ботаническата градина в Балчик пасти да яде. Аграри.
Към 16:30 хванахме автобуса наобратно. На автогарата посетихме моя храм - супермаркет откъдето накупихме спагети, бира и плодове.
Имахме достатъчно време и отидохме на кръчма - пица капричоза (по нашите стандарти малка), литър бяло вино, порция ньоки – (вид варени тестени топчета с доматен сос) и капучино ни ошмулиха 25.- Доста скъп град е Рим. И тази паста- само тесто.
07.09.2007
Ден 3
Ватикана
След като посетихме нашите 2 безплатни музея Колизеума и Боргезе решихме, че е време за Ватикана. Това освен гиздавите гейове от по 2,10 метра включва музеите на Ватикана - едно място с 10 музея и Сикстинската капела. Но входът за музеите е един и всички са нанизани.
Тук категоричния ми съвет е – музеите оставете за след 14:00. Дайте сутринта си на Свети Петър, пощата, Ватикана и площада.
Като млади наивници решихме да повторим чудото с Боргезе- рано, рано дръпнахме към Ватикана- пътьом даже се поизпреварвахме с разни амбициозни твари като нас и се надцаквахме кой по коя улица да завие в слалома, за да додрапа по- рано до заветните порти.
Ха ха ха наивници.
Излизаме на площадчето с входа на музея - 09:20 – празно никой. Искаме да скочим, НО сега ще влизат само организирани групи - ние да сме се наредили на опашката зад ъгъла - ми хубаво. Завиваме - следващия километър е запълнен от млади хора в колона по 4 души с раници и пътеводители. Спускаме се надолу до следващия ъгъл- зад него още 1 километър с хора! Изобщо повървяхме 20 минути и решихме, че опашката е много оптимистична точно този ден да влезе. И хоп - в Свети Петър.
Тук всичко потече по мед и масло - качихме се в купола за по 3 евро. Има изход на покрива - с изглед към цял Рим, с кафе и сувенирни магазинчета. Купихме си разни дрънкулки (свети) и капучино. После разгледахме 2 часа Св. Петър отвътре - там всеки мм е запълнен с изкуство - на входа има 4 врати – светата врата се отваря само в присъствието на папата понтика максимус. Останалите са на смъртта – не им пука - имаше сватба и половината сватбари минаха оттам, явно само в България има по - големи католици от папата със своите парт орг правила. И една врата за обичаен вход изход. Последната четвърта беше в ремонт - резервирана свързаност.
Ако някой не знае – църквите на запад се строят така - първо преди 10 - 20 века се събират и правят голяма за града църква ред колони отляво и ред колони отдясно- един корпус, един олтар и камбанария. После след 2- 4 века бичат втори ред колони и дигат купол, щото града расте, после още един ред и така църквата става много голяма. В България обикновено на всеки 2- 3 века се строи изцяло на нов терен, защото минава кой ли не…
Базиликата Свети Петър е църква в църквата. Камбанарията на първата пробива дискретно покрива на сегашната базилика, стига до куполът й, а външните стени и покрив покриват изцяло старата църква, като само на върха триъгълния покрив пробива плоския по - съвременен покрив. Доколкото 1650 е съвременност. Образува се доста сложна конструкция от коридори. Не забравят, а и Микеланджело не чака да го подканят – централния надпис гласи „в памет на Боргезе” като „Боргезе” е изчислен да е точно в центъра на сградата и към него сочат две червени стрелки от камък. С една дума хем болд хем италик.
От входа първо (според съвет на пътеводителя) се разхождаш по централната част напред-назад, а после обикаляш и стените, а накрая и най- външните части оформени като музеи и зали за молитва.
Тук е Пиета, папи, царе, патриарси, статуи, музеи, крипти, изповедални: както по интернет - живата информация сама идва при теб - само класирай и анализирай.
В една от залите имаше сватба - невероятно - в Римския Александър Невски, какъв ли е човека, който се жени в това Божествено Място - мъж в лилав костюм и бели обувки на около 50 се жени за 25 годишна мацка, не много красива, значи богата. Веднага се харесахме с една от шаферките и си мятахме огнени погледи следващите 15 минути. Всички покани бяха в електриково лилаво. С Ева доста поседяхме и пощракахме- подготвяхме се за църковната си сватба, един вид.
Излязохме след 2-3 часа стоене в това място и защраках с апарата площада- огромен за 300,000 души кръг от колони в два реда. Тъкмо си мислехме, че куул-минацията за деня преваля, когато млад мъж пришляпа през площада, но полицаите го гепиха от 3- те! му страни и го отведоха на тъмно, за да си го работят. Мъжът беше чисто гол и белия му задник получи одобрението на всички.
Реших, че една картичка от Ватикана (все пак друга държава) с марка и печат от пощата е добре. Купихме и малко стари монети в лири за спомен.
От Ватикана има една крепостна стена висока 5 метра, която е дълга примерно половин километър и води към замъка Сан Анджело викат и Пасето.
Музеите на Ватикана
След Свети Петър и голия мах по площада (защо не се поразходи така на Термини!?) решихме да проверим какво става с 10,000 души пред ватиканските музеи. Чудото беше факт – 13:30 влязохме направо - без никой на опашката. Билетите бяха по 13 евро. Оставаш си багажа, ако искаш. Навсякъде е разрешено да се снима, само в Сикстинската капела е забранено, но може.
И като се почнаха едни обхождания по музеи и стаи, коридори - 2 часа поне тичахме! В една плътна тълпа- пакетно предвижване в стил обиколка на камъка в Мека –ако спеш – си мъртъв. Мумии, карти на области в Италия. Карти на империята. И сега внимателно - на теzи старинни карти под (на юг от) Dacia (почит към колата на Ева) има област burgaria с главни градове (v) barna и messembria.
По едно време ни писна- решихме да направим шунт, да погледнем Сикстинската капелла (почит към Папа Пий Шести и Отдела Му хаха) и да излезем на светло. Но не би. Стрелката „към Капел Систин” ни водеше през етруски египетски гръцки музеи. Най – накрая обилно преяли с музеи и сбирки, някои по 2 пъти, защото пътя прави лууп стигнахме до светая светих- президиума, където избират папа Следващ.
Наистина умопомрачителна гледка.
Страшният съд на едната ЦЯЛА стена- където пропагандата ти обяснява чл. 1 от конституцията. На тавана са някои тезиси - бог създава човека (кънектинг пипъл или „двама правят боц с показалци”). Бог гони Адам и Ева от рая. По стените също има разни неща. Tях си ги има в интернет http://www.vatican.va/
Помислих си, че човек е неспособен да оцени всичко това без да е добре подготвен за епохата, историята и кое от къде идва. Иначе вижда само първосигнално. Не бях чел почти нищо и си го оставих за домашно.
Сан Анджело
По Коридора (Passeto) папата е отивал към Сан Анджело, за да наблюдава екзекуциите на враговете си.
Замъкът е укрепление за отбрана на Ватикана откъм Тибър, но най вече е служил за „уволнения” или изпращане на посланници към оня свят на политически опоненти. Най-интересното е формата му - на топ от шахмат - цилиндър.
В пътеводителите пише, че до кулата се влиза безплатно, а се плаща само за музеите, но пазачите бяха решили друго - не пущаха изобщо вътре без билет за 7 евро и ние им казахме - друг път.
Моста на Ангелите
е мост над Тибър с ангели, правени от ученици на Микеланджело и Бернини.
Трастервере
Взехме автобуса до Трастевере- на 3 - 4 спирки. Има много малки ресторантчета засукани улички с вода от последното пране по тях и малко църкви. Тук се помотахме и позагубихме по картата. Най - накрая седнахме до едни немски туристи и решихме да се поотпуснем с бири, вино и спагетти.
След вечеря закрачихме към Колизеума- на няколко километра от Трастевере.
Пресякохме моста на Изола- остров в Тибър (изолирана земя, остров, исланд). По пътя имаше малки дюкяни в Еврейския квартал. После излязохме някъде доста центално. Колизеума се виждаше. Идваше ноте бианко- вечерта на отворените музеи. Имаше ужасно много музика и тъпан с размера на ЗИЛ. Френски музиканти си правеха купон.
Най – интересното - бензиностанция на тротоара- на 1,5 метра отстояние от сградата, с две колонки напълно нормални. Дано софийските идиоти не се хванат- няма да остане тротоар необензинен. След безниностанцията и тъпана с диаметър 3 метра реших че съм видял всичко. Шмугнахме се в дупката на метрото.
08.09.2007
Ден 4
Остия
Сутринта след закуска хванахме метрото до последната спирка. Оттам на гара Сао Пауло с влак до Остиа Антика. Но и там се натъкнахме на входна такса. А да плащаме по 6,30 за да гледам руини ми се стори садистично. Поразтъпкахме се из „съвременния център” замръзнал някъде 17 век и тръгнахме към Остиа Нова на 4 км. Тези 4 км са доста интересни - по времето на Клавдий Остиа (от българското „Устие” на река) е била точно на устието на Тибър. Сега се сетих пътуваш от София към Верона- и имената се сменят така Подгорица а Горица, Словения а Гориция, Италия. А Риека е главен град на рьека. Про домо суа и аве аве кум аве. Има доста български думи в ромския.
Там – на Остиа е било направено първото пристанище на Рим - морско и речно. Корабите идвали, спирали на километър от брега (плитък) оттам претоварвали стоката на баржи и разтоварвали на пристанището. Клавдий взима решение да построи ново пристанище - единственото 6 - ъгълно в историята. Което да е достатъчно дълбоко, за да има DMA.
Та при един потоп реката завива и устието се мести 4 км на север?.
Новото Остия има малки спретнати къщички в кубична колониална форма с тенти на прозорците. Плажът е даден на арендатори, които оценяват на 10 евро чадъра, шезлонга и мястото за преобличане. Но си пише за преминаващи – може фри, до 5 метра от бреговата ивица. Ние се възползвахме от бреговата ивица. Пясъкът е като на златни – 40 метра широк, километри дълъг, ситен пясък – перфектен плаж, но местните са го обявили за кофти. Защо не знам.
Пихме капучино и обядвахме. Към 1600 се върнахме на Термини и почнахме обиколката на свободния ден - програмата ни беше изпълнена на 100 %, но не знаехме, че „най – доброто предстои”.
От Термини поехме по
Площада на Републиката, кръгъл с фонтан по средата, където пак пихме кафе, към Санта Мария Маджоре.
Това е една от най – красивите катедрали. Просто е малко по- малка от Св. Петър, но не отстъпва по изящност. Има витражи, статуи и вличествен олтар със влизане надолу, от което става още по впечатляващ.
Отпред и отзад пред входовете на катедралата има египетски обелиск и статуя от храма на Максимус от римския Форум. Сега, като се замисля местенето на обелиски не е било кражба, а вътрешно държавна работа. От прованса към центъра.
Привечер бяхме обилно пояли и полегнали, когато по телевизията показаха, че има Notte Bianko- отварят музеите за посетители след 22 часа и ние тръгнахме към Капитолия.
Там към 20:30 кмета на града откри културната програма. По време на речта група леви младежи го освиркаха (всичко това с културата има и политически момент заради изборите) защото се харчели много пари за тази работа, а не се давали на бедните. Хвърлиха позиви и скандираха. Най – интересно е че кметът запази самообладание и вместо да се направи на гъз, както би сторил българския политик (ако изобщо допуснат такова нещо генералите) прекъсна речта си и им отговори нещо, на което народа заръкопляска.
На нас и това ни дойде ок – малко цигания и бойка борисовщина. После оркестъра засвири пенсионерски джаз и ние се запътихме към капитолийския музей.
Капитолийският музей, който италианците напълно погрешно :) ! наричат Campidolio, съдържа невъобразимо и незапомнено количество скулптури и картини от които най- важните са – капитолийската вълчица възпитала Ромул и Рем дали името на народа и града, Марк Аврелий на кон, Главата на Константин - остатък от паметник защото е само главата – метална кухина с височина колкото човешки бой. Останалото ми е като един калейдоскоп.
Излязохме от музея на бегом и се помотахме из сцените с балет и музика на път за вкъщи.
Ден 5
Прибиране в София
Полетът ни беше 12:15 и тръгнахме 4 часа по- рано заради условието, че последния момент на чекиране е 40 минути преди полета.
На връщане стюардите не ни хресаха – бяха механични и гримасничеха - един вид колко сме рутинни и отегчени- това е ужасна българщина- инструкциите са спазени, процедурата е ок, но като цяло в клиента остава един лайнян вкус на недоправена работа. Иначе това че полетът е low cost и ни струваше 128 евро за двамата в двете поскоки – всичко, не означава че имаше проблеми със самолета А320 , разписанието или наличието на стюарди. Всичко си беше като в нормален полет – за 5 пъти повече пари. Дори и отегчения персонал ми напомни за славните години на БГА Балкан и мотото „да отидеш в Рим и да не гръмнеш Папата?”
На родна земя- времето е само 10 градуса по студно.
Приятно впечтление ми направи, че шофьора на 84 ПРОДАВАШЕ билети и дори подари един на една новозенландка, защото мацката беше без дребни – сексът подарява всичко.
Джиан Лоренцо Бернини-художник и склупто...
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ 22 МАЙ Е МНОГО ОСОБЕНО
30.10.2007 22:08
Инак разходката не е лоша!
астронаФт разбира се.
Малко знаят, че космонавта Г. Иванов беше поздравен от арм.ген Добри Джуров с "космонаФт" и цял тираж отиде за претопяване.
27.01.2012 10:04
