Да сменя ли физиономията на прадедите ми ?

 

     Винаги съм се усмивхвал на сърденето на бабата, че “старият” и счупил любимото огледало и го заменил с ново.

-Но то беше олющено и мътно- търсесе оправдание дядото.

-Да но с него се виждах по-млада и по-хубава.

-За мен си същата, каквато беше....

                                         -.-

    Преди седмица ми попадна голям плик със стари снимки на пловдивчани в различни периоди от време.Повечето бяха пожълтяли и начупени. Най-старата беше училищен спомен, показващ група ученици на прогимназиална възрат около седналия в центъра учител.На задната страна с разкрачени цифри се забелязваше датата 1890г.Другите бяха ученически спомени от 1904,1912.....до 1936г. От любопитство се заех да реставрирам и възтановявам тези стари спомени, сканирайки ги една по една.Почистването и избелването на пожълтялите и зацапани участъци изискваха увеличение и пиксел по пиксел възтановяване на липсващите участъци.Особенно трудни бяха снимките отразяващи спортни събития и физкултурни спомени.При тях полу- голите тела на спортистите трябваше да се възтановяват мускулна група по мускулна група.Когато гледах голобрадите лица в училищна възраст и ги сравнявах със суровите изражения на войнишките снимки по време на войната ставаше ясно, че и да искаш да корегираш някои недостатъци, не можеш да промениш физиономиите на прародителите си, защото те отразяваха времето в което са живели.Ако една снимка е равна на хиляда думи (според китайска поговорка) не вазбирам, защо трябва да се променят събития и факти, когато можем да се вгледаме в старите и наглед не ненужни снимки, за да открием неща пропуснати и от най-добрите разказвачи.Ще ми кажете, че да гледаш и да виждаш не е едно и също нещо, но би било хубаво ако извадим старите снимки от шкафовете и ги покажем на децата си.Дори да не ги разберат те ще запомнят, че съществуват и ще ги показват на техните деца. Това е един от добрите начини да напомним от къде произлизаме и че не неоходимо да се променяме и да сменяме фозиономиите на прадедите си а да се гордеем с тях.

       Така мисля аз а вие....

    (Поздрави на “ВСИТЕ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО” за излизане на “Дневника на Кръстю Мисирков” от печат.

 

       

                        Българско училище  Одрин-1890г.

      

Школа за запасни офицери               Следване  във  физкултурно дружество  "Юнак"

                                              Лек ден   и повече  усмивки       :-)))

                                                       

Наложи се да бъдат обработвани за намаляване на пикселите.
:-)))

si se opital da vazstanovish snimkite.
Pedi godini imah vazmojnostta, po ne osobeno priaten nachin da se zapoznaia s deinostta na zentralni stolichni antikvari, posle stanahme priateli s niakoi.Po tova vreme prodavah kakvoto moga za da se nahrania - antikvariatite plashtaha za snimki kato tvoite ,ot tezi periodi- vsiakakvi-snimki - kartichki, familni , ot uchilishta ili voenni- mnogo hora biaha prodali svoite familni snimki za stotinki, posle idvaha kolekzionerite i targoviata po IN, imashe pazar i navan i t.n.
Radvam se che ne si postapil kato tiah, che pazish spomenite, a korenite vinagi pomagat,kogato sa uvajeni.