На една тучна планинска ливада спокойно си пасяло стадо овце.Изваднъж от небето се спуснал орел.Той сграбчил в огромните си нокти най-охранения млад овен и излетял с него във висините.

      Овчарят побягнал в селото и започнал да вика за помощ.Наизлезли всички мъже с пушките си и се прицелили в орела, който все още кръжал над селото. Много пъти стреляли, но никой не могъл да улучи.И тогава, когато орелът и неговата жертва – младият овен – се издигнали толкова високо, че вече били недосегаеми за куршумите, един млад, силен и красив юнак стрелял със своята пушка и улучил орела право в сърцето.Гордата птица разтворила ноктите си и като камък паднала в пропастта.А овенът полетял по-нататък.

       Да пием за това – гордите орли никога да не падат, а овните никога да не летят!


                                 Весело лято.

Идва момент, когато се чудиш-кой е орела и кой е овена.Може би ще ни трябва време за да ги различим?
Едно ще е сигурно - колкото и да се променят (или да ги променят) в основата си ще си останат същите.
Народът ни добре го е казал: "От цървула тръдафор не става."